Натурален пчелен прашец

Пчелен прашец - на първа линия на защитата

Д-р Мирослав БАЛЧЕВ, 01.04.2020

През последните месеци, малко преди и по време на епидемията от корона вирус достигнах до някои прозрения, потвърдени практически. Накратко: Работата ми е свързана с много пътувания. По време на тези пътувания нямам много време и условия да съблюдавам някои правила. Едно от тях касае препрочвания начин на употреба на пчелен прашец - една чаена лъжичка пчелен от него добавяме в чашка кисело мляко, добавяме малко мед, оставяме в хладилника за една вечер или един ден и след 8-10-12 часа приемаме на гладно /половин час преди храна или два часа след храна/. Разбира се пчелен прашец може да се добавя и към различни други миксове, комбинации от полезни храни. Честно казано, като лекар съм си създала едно измамно усещане, че съм недосегаем за болестите и страданията от които се мъча да лекувам хората. В резултат на това лъжливо усещане не бях фен на прашеца, а и тромавата процедура по приготвянето му някак си не ме привличаха да го употребявам. Получаваше се нещо като "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря". В смисъл - приемайте прашец защото е много полезен, докато аз не го приемам. Да но, всяко нещо с времето си. Душата е вечна, но арматурата има нужда от поддръжка. Та по време на тези мои пътувания в дъжд и сняг, в зной и пек, по време на работата ми на пчелините през всички сезони/Канцеларията на пчеларя и под открито небе/, арматурката ми започна да "проскърцва". Кога носът ми ще се навлажни, кога гърлото ще ме пристегне, кога усещам, че ще се разболявам....Но няма време за отпускане. 

Решението се оказа много просто. Бях си напълнил 40 мл бурканчета с по 25 гр прашец. Редовно имам в колите по няколко такива бурканчета. Като усетя, че нещо не ми е наред и започва нещо грипоподобно "отпивам" от бурканчето суров прашец една глътка, задържам го в устната кухина до пълно разтваряне и продължавам по пътя си. Ефектът от такъв прием е забележителен. Усеща се категорично и не само върху носа и гърлото. И настъпва почти веднага. 

Това ме впечатли и започнах да разсъждавам на какво се дължи. 

Като лекар съм си създал някои навици /професионални изкривявания/, като например да се наблюдавам някак си от страни, да мисля за механизми на действие, физиология, патофизиология, биохимия 

Отговорът се оказа буквално "зад ъгъла". Пчелният прашец съдържа фитонциди, антибактериални вещества, антиоксиданти, флавонови киселини, имуностимулиращи и пр. вещества... Не мога да ги изброя. Повече от 250 са, по литературни данни. Всички тези вещества влизат в контакт с лигавиците на устната кухина. Те се изпаряват, поглъщат. По този начин достигат и до синусите, действат и на системно, органно и организмово ниво като повишават локалния и общия неспецифичен имунитет, но той пък е тясно свързан и с имунния отговор спрямо конкретни причинители. Не ми се ще да го казвам, но при вирусни инфекции, засега няма на какво друго да разчитаме. 

Във връзка с по-горе казаното пчелният прашец има съществено място в хигиената и защитата на лигавиците на устната кухина. В този смисъл първата защита е социалната изолация /но тя не може и не бива да продължава вечно/. Следва към 10 гр. / 1-2 ч.л. сух пчелен прашец в устата до пълно разтваряне. Следва маска и то поне 5 слойна. За допълнителна защита на лигавиците на носа - лигавиците се намазват с 10% прополисов мехлем и така се блокират част от залавните места за вирусите на епителните клетки. И всичко това, + препоръчваните други методи се прилагат докато се намери трайно решение на проблема.

Пчелен прашец - храна, лекарство и живот!

Д-р Мирослав БАЛЧЕВ

Важна забележка!

В целия документ по-долу, където се срещат изолирано думите мед и прашец става въпрос за пчелен мед и пчелен прашец.

С изключение на пчелната отрова, приложението на която изисква строга дозировка и правила, останалите пчелни продукти са лишени от токсичност, от странични ефекти, противопоказания и несъвместимост с други препарати. Като единствено противопоказание за употребата им може да се посочи алергията към тях и захарния диабет. Последното противопоказание не е абсолютно.

Цветният прашец се нарича още полен. Думата произлиза от гръцката дума "пале", което означава и цветен и пчелен прашец. Поради тази причина и науката, която се занимава с изучаването на му се нарича палинология, а алергичните заболявания, предизвикани от прашеца на растенията – полинози. Цветният прашец представлява овални образувания с размер от 20 до 40 микрона, които се съдържат в прашецовите торбички на цветните растения. Това са мъжките полови клетки на висшите растения. Пчелният прашец представлява събран от пчелите цветен прашец / полен /. Употребата на пчелен прашец се препоръчва в Библията, Корана, Талмуд, от древните египтяни и китайци.

Пчелите използват цветния прашец / полен / за храна. Те го събират от растенията, като го транспортират, прикрепен под формата на малки, колкото оризови, зрънца на задните си крачета. При събирането му, той полепва по микровласинките, които покриват тялото на пчелата и така се осъществява опрашването на растенията при което многократно се повишава тяхната продуктивност. Разпространението на прашеца от вятъра е по-слабо ефективно. С предните си крачета, снабдени с четчици, пчелата събира полепналите по главата и антените, а със средните - по гърдичките и тялото й микрозрънца, премесва ги с някои вещества и ензими, отделяни от слюнчените й жлези, както и с нектар, и ги прикрепва към третата двойка крака, които имат специални кошнички за прашец. Така се образуват по две прашецови зрънца, наречени пелети. Големината им е колкото на дребно оризено зърно, а теглото е 7-8 мг.  Цветът е разнообразен и зависи от вида на растенията от които е събиран прашеца. Пчелите отнасят полена в кошера и го натъпкват в килийките. Една килийка побира около двадесет товара прашец на една пчеличка. С главичките си пчелите натъпкват добре прашеца като по този начин го освобождават от въздуха в него. Килийките се запълват до две трети с прашец и след това пчелите ги заливат до горе с мед. След известно време, в резултат на ферментационни процеси, протичащи в условията на кошера при строго определени температурни условия, прашецът се преобразува в перга. Именно пергата е храна за пилото на пчелите и единствен източник на аминокиселини за тях. Като храна за пчелите, прашецът няма алтернатива или заместител. Интересно е, че в един и същ момент пчелите от различните кошери на един и същ пчелин събират прашец от различни растения. Това явление се нарича флоромиграция и е резултат от дейността на пчелите разузнавачки, които са открили растенията. Пренасочване към друга паша настъпва едва след като се преустанови прашецоотделянето на първата. Едно прашецово зърно се състои от 100 хил. до 5 млн. спори, всяка една от които може да даде живот на ново растение.

Известно е, че пчелният прашец има лечебно въздействие върху човешкия организъм, поради което пчеларите го събират, като на входа на кошерите поставят изкуствена преграда – ламаринена или пластмасова лента с пробити в нея множество дупчици с диаметър 5 мм. Преминавайки през дупчиците, от задните крачета на пчелите се откачат топченцата с прашец, като падат в специални чекмеджета, разположени под дъното на кошерите (дънен прашецоуловител). По правило, пчеларите събират прашеца всеки ден от чекмеджетата. След това го почистват от механичните примеси – загинали пчели или части от тялото им, изсушават го в специални сушилни, опаковат го и го предлагат на пазара в чист вид или в състава на различни специалитети. Прашецът е и субстанция за фармацевтичната и козметичната промишленост. Това не е случайно, тъй като съставът му е изключително богат и включва 35% въглехидрати; 20% белтъци; незаменими аминокиселини; ензими; всички витамини от група В; бета каротин; витамин C с изразен антиоксидантен ефект; витамин D имащ огромно значение за калциевата обмяна на организма и за изграждането на хитиновите обвивки при пчелите и костната система при човека; витамин Е имащ значение за потентността на организмите. Прашецът съдържа също така и микроелементи, растежен хормон, както и други биологично активни вещества, чийто състав не е известен и до ден днешен.

Поради богатия си състав и изразения биологичен ефект прашецът се използва като хранителна добавка за повишаване на резистентността на организма, като подпомагащо лечението на неврологични заболявания средство, а също така и при обстипация / запек / и доброкачествено увеличаване на простатната жлеза / аденом на простатата /, при възпалителни заболявания на простата / простатити / при мъжете, за повишаване на имунните сили на организма и защитата от остри респираторни и други инфекции. Приемането на половин унция ( 14 - 15 г) пчелен прашец дневно задоволява минималните потребности на човешкия организъм от аминокиселини.

Обща характеристика на цветния прашец /полен/

Ежедневната консумация на пчелен прашец може да снабди човешкия организъм с необходимите витамини и микроелементи. Изследвания върху животни показват наличието на не съвсем точно идентифицирани вещества, които имат отчетлив гонадотропен ефект, повлияват потентността и ускоряват растежа на организмите. Прашецът има и регулираща чревните дейност функция, както и антибактериален ефект, най-добре изразен спрямо някои щамове на Salmonella, Еscherichia coli, Proteus. Това го прави приложим при ентерити и др. стомашно-чревни заболявания. Благодарение на тонизиращия си ефект и афродизиачната активност той с успех се прилага при състояния на физическо и психическо напрежение. Някои изследвания показват добрия му ефект при хипертония и заболявания на черния дроб. Най-добре изразеният му ефект е предотвратяване на хипертрофията на простатната жлеза. Прашецът се усвоява лесно от организма. Той се абсорбира директно от стомаха. Два часа след приемането му компоненти на пчелния прашец се откриват в кръвта, гръбначно-мозъчната течност и в урината.

Сортове прашец

Разделното събиране на прашец в България, като страна с изключително богато разнообразие от растителни видове, е трудно. Сортовете прашец се събират от различни растения и имат различен лечебен ефект. Поленът, събиран от мащерка има изразени антисептични и стимулиращи качества. Поленът от салвия има диуретичен и регулиращ гастро-интестиналния тракт ефект. Той също така действа регулиращо на менструалния цикъл. Слънчогледовият полен има диуретичен и леко слабителен ефект.

Дивите растения предлагат широк набор от полени с различни терапевтични въздействия. Прашецът от глухарчета има диуретичен ефект и положително влияние върху функциите на бъбреците и пикочния мехур, както и мек слабителен ефект. Прашецът на дивата мащерка има положително въздействие върху кръвообръщението, антисептичен ефект върху дихателната система, действа като мек афродизиак. Поленът събиран от рапица може да се прилага успешно локално при варикозни язви. Прашецът, събиран от ябълки има превъзходно действие върху миокарда и повишава общия тонус на организма.

Някои декоративни растения също имат полени с интересни върху организма въздействия. Прашецът на лъжливата акация е с успокояващо въздействие. Прашецът на дивия кестен подпомага венозното и артериалното кръвообръщение, функциите на черния дроб и на простатата, укрепва капилярите.

Цветът на полена се дължи на флавоноидите и на каротините.

Състав на прашеца

Суровият пресен прашец съдържа 10 – 12% вода. След изсушаване, водното съдържание се намалява до около 4% и не бива да превишава 5%, ако съхраняването ще бъде при стайна температура. Високата калоричност от 246 ккал/100 г (за сравнение при меда е 310 ккал/100 г) се дължи на едната трета глюкоза и фруктоза в състава на прашеца, които се съдържат в нектара, който пчелите използват за формиране на прашецовите топченца. Прости и сложни белтъчини обуславят до 20% от теглото на прашеца. Видовете белтъци, които се съдържат в него достигат до 100 на брой. Прашецът има състав, подобен на пчелното млечице. Той съдържа много пролин и хидроксипролин и други незаменими аминокиселини, които не могат да се синтезират в човешкия организъм. Единственият начин е да се набавят с храната. Други вещества, влизащи в състава му, са целулоза и целулозоподобни, лигниноподобни, ензими, липиди, каротиноиди, флавоноиди, микроелементи, витамини от група В, С, А, D, E, рутин с капиляроукрепващ ефект и растежен фактор, алкохоли, алдехиди, естери, киселини, кетони. Рутинът укрепва кръвните клетки, намалява кървенето, подобрява коагулацията, действа укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане чрез въздействие върху кръвния поток.  

В полените нивата на Cu, Mn, Pb и Zn варират. Те са представени по-долу. Данните са представени в μg.mL ^-1 

Данните са от ТУК.

Тези резултати показват, че в пчелното пасище транслокацията (от почвата в прашец) на Mn и Zn е била по-ефективна, отколкото в случая на Cu и Pb, следователно пчелният прашец може да се използва като хранителна добавка, без да причинява рискове за човешкото здраве.

Пчелен прашец е най-богатият на хранителни вещества продукт от всички останали произвеждани от медоносните пчели. Той представлява прекрасен източник на протеини, въглехидрати, витамини, минерали, аминокиселини, хормони, ензими, които помагат да израстне и да се поддържа един здрав организъм.

Пчелен прашец е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото.

Каква е структурата на едно прашецова зърно. В центъра й има жива клетка с две ядра. Около нея има защитна обвивка, наречена спородерма, която се състои от два слоя – вътрешен богат на целулоза, която придава физическа устойчивост на спората и външен – богат на липиди, която предпазва спората от изсъхване. Минимални количества селен предпазват от ултравиолетовото смъртоносно лъчение на слънцето. Витамини Е, D, провитамин А имат антиоксидантен ефект и неутрализират свободните радикали, които също имат разрушителен ефект върху живата клетката.

Прашец /полени/ и алергия

Поленовите зърна, носени от вятъра и по-специално тези на върбата, брезата, тополата, липата са главните причинители на поленовата алергия. Въпреки това болните от полиноза не трябва да се колебаят дали да консумират през устата /да ядат/ пчелен прашец. В действителност повечето алергични вещества на цветния прашец вече са разградени в резултат на въздействието на секретите на слюнчените жлези на пчелите, отделяни по време на обработката на прашеца при събирането му. Пчелният прашец е добър пример за парадокс, тъй като той предизвиква, но се прилага и за лечение на алергии. Антиалергичният и имуностимулиращия ефект на полена се свързва с наличието на мед, цинк, витамин А, витамин Е, селен, левцин, аргинин в състава му. Водеща роля при антиалергичния ефект на прашеца играят флавоноидите, които блокират калциевите канали на мастоцитите и по този начин препятстват взривоопасното отделяне на хистамин от тях.

Пчелен прашец / полен и селен

Пчелен прашец е много богат на селен. В една супена лъжица, която тежи около 12.5 гр. се съдържат 512% от дневната препоръчителна за човека доза селен. Значението на селена за организмза е голямо. Той повишава имунитета, действа профилактично против ракови заболявания, против сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания. Селенът е елемент, който влиза в състава на ферменти, които инактивират свободните радикали. По този начин той оказва помощно действие на останалите антиоксидантно действащи съставки на пчелен прашец като витамин Е, С, А. Участието на селена като подпомагащ фактор в състава на някои ензими /глутатион пероксидаза/ способства освобождаването на организма от тежки метали и намалява тяхната токсичност най-вече за нервните клетки.

Странични реакции при употреба на пчелен прашец / полен /

При употреба на пчелен прашец рядко може да настъпят коремни болки, диария, обриви около устата. Най-често тези странични явления настъпват при употреба на големи количества. При други хора настъпват преходно в началото на лечението. Не се препоръчва да се приема прашец късно през нощта, защото поради психо-стимулиращия му ефект това може да доведе до безсъние. Прашец не се препоръчва на диабетици и на болни с бъбречна недостатъчност.

Противопоказания. Несъвместимост. Странични ефекти.

алергия към прашец

може да се приема по време на бременност

липсва несъвместимост с лекарствени препарати

липсва привикване към прашец дори след продължителен прием

липсва токсични явления дори при приемане на високи дози

Като странични ефекти се отбелязват коремни болки, неприятен вкус в устата, прилошаване. В първите дни са възможни лек метиоризъм, лека диария. Ако прашецът не е разтворен са възможни коремни болки.

За да съхраним здравето и работоспособността си на нас са ни необходими 22 аминокиселини. От тях 14 могат да бъдат синтезирани в организма, а 8, наречени незаменими, се внасят с храната. Прашецът е единствената известна храна, която съдържа и 22 –те аминокиселини.

При какви заболявания е показано приложението на цветен прашец: алергични състояния, анемия, астма, нарушено кръвообразуване, слабост на капилярната стена, хронична умора, стимулант на имунната система, импотенция, безплодие, бъбречни заболявания, менопауза, болести на простатата, язвена болест, мултиплена (множествена) склероза.

Получаване и съхранение на пчелен прашец / полен /

Пресният прашец съхраняван в хладилник губи повечето от качествата си до една година, но селенът остава. А той е един от най-ефективните антиоксиданти и с най-активен противоракове ефект.

Има два метода на приготвяне на пчелен прашец и съхранение. Най-разпространен от тях е чрез изсушаване до достигане на влажност 4-5%. Това трябва да става в специални инфрачервени сушилни, снабдени с вентилатори, като температурата на сушене не трябва да превишава 40-42 градуса за 24-48 часа. След изсушаването може да се съхранява на студено и сухо място – 5 градуса – около една година, а във фризер при минус 15 градуса няколко години. При стайна температура и без достъп на пряка слънчева светлина изсушеният прашец може да се съхранява до 7 месеца.

Идеален, но трудноприложим начин на съхранение е прашецът да се изсушава чрез замръзяване още в деня на получаването му (лиофилизация).

Пчелен прашец / полен / и стареене на организма

Човешкото тяло е съставено от много клетки. Като цяло здравословното състояние на организма се определя от състоянието на неговите клетки. Те са най-малките живи градивни единици на организма. Състоят се от външна обвивка, ядро съдържащо генетичния материал, клетъчна течност разположена между ядрото и обвивката в която има органели. Последните способстват обмяната на веществата в клетката, размножаването и възстановяването на повреди. Различните клетки в организма имат различни функции. Те изграждат различни органи и тапицират кухините. Възстановяването на повреди като процес се наблюдава на органно или на тъканно ниво. Повредената клетка не може да се отремонтира. Тя загива, а на нейно място се появява нова чрез размножаване на съществуващите. Причините за загиване на клетките са много. Има някои органи, които са подложени на интензивни физически натоварвания, които водят до унищожаване на големи количества клетки. Пример за това са органите на храносмилателната система, които опростено могат да бъдат представени като една тръба оплетена от множество кръвоносни съдове, която е малко разширена на места /стомах/, малко нагъната /черва/, в която храната попада през горния отвор /уста/, подлага се на обработка чрез физическо въздействие /дъвчене/, въздействие на някои вещества, отделяни от жлезите /слюнчени, панкреатични/, жлъчката на черния дроб, стомаха. В резултат на това храната се разбива на малки порции захари, мазнини, белтъци /аминокиселини/, които могат да бъдат транспортирани през стената на тази тръба, попадат в кръвообръщението и достигат до органи, където се обработват, до депа или като директен енергиен и градивен източник за всички клетки на организма.

Неусвоимите вещества се подлагат на гниене в дебелото черво и се отделят от организма във външната среда. Вътрешната повърхност на тази тръба е тапицирана със специални епителни клетки, които като плочки за баня изолират стените на тръбата от агресивното въздействие на солната киселина, жлъчните соли, храносмилателното въздействие на ензимите. Преминавайки през тази тръба храната излющва част от епителните клетки, но чрез интензивни процеси на деление в по-дълбоките слоеве на стената на червата и стомаха се образуват нови епителни клетки, които се избутват към вътрешната повърхност на тръбата за да я защитават. Делението на клетките, представено схематично е нещо като копиране на ксерокс. Добре известно е, че хубави копия се получават само от оригинали, а копия от копия водят до все по-голямо нарушаване на качеството. Важно е да се знае, че нормално в организма при това копиране могат да настъпят грешки при които клетката-копие малко се отличава от клетката-оригинал. Сгрешените клетки като правило се отстраняват от имунната система на човека, която различава сгрешената клетка като чужда и я унищожава. Ако, обаче продукцията на сгрешени клетки е много голяма, то имунната система не успява да премахне всички грешки. Някои от тях остават и започнат да правят свои копия. Тия копия вече имат качества различни от нормалните клетки. По този начин се развиват раковите заболявания.

Аналогично на храносмилателната система, дихателната система може да бъде представена като една найлонова торба с форма на грозд, оплетена с много кръвоносни съдове. Въздухът, тютюневият дим, газовете от двигателите на колите, от комините на предприятията и домовете, прах, бактерии, вируси и др. попадат през отвора на торбата в грозда и попадат в системното кръвообръщение като по този начин достигат до всяка клетка на организма. И отново на границата с външната среда стоят тапициращи вътрешната повърхност на торбата епителни клетки. Те също интензивно загиват и се размножават.

Най-големият орган на човешкото тяло – кожата е подложена на интензивни физически и лъчеви въздействия. Тя също е покрита от множество специализирани епителни клетки с повишена якост и съдържащи пигмента меланин, предпазващ от ултравиолетовата слънчева радиация, които ежедневно се заменят с нови.

Отделителната система е огледално копие на дихателната. Грубо представено може да се използва аналогията с найлоновата торба с форма на грозд. Но тук от кръвоносните съдове, които оплитат гроздчетата се отделя ултрафилтрат, който в крайна сметка образува окончателната урина. Тя съдържа азотни вещества, урея, амоняк и др. Стените на пикочните пътища граничат с външната среда и са тапицирани с плоски епителни клетки.

Съществува една особена тъкан в организма на човека, наречена кръв. Непрекъснатото движение на кръвните клетки по съдовете е свързано с много голямо физическо натоварване. Допълнителните увреждания на мембраната на тези клетки води до разрушаване на еритроцитите и до анемии и други заболявания на кръвта. Това налага непрекъсната еритропоеза, т.е. продуциране на кръвотворни клетки.

От казаното до тук донякъде става ясно защо най-често срещаните ракови заболявания са на белите дробове, на стомаха и червата, на отделителната система и на простатата, на кръвотворната система.

В днешно време факторите, които водят до повишена смърт на клетките, и поради това до повишено напрежение при работата на имунната система, с произтичащите от това рискове от грешки при отстраняване на дефектните клетки, са много. Един от важните механизми на вредно въздействие на тези фактори върху организма са образуването на свободни радикали. Това са вещества, които лесно влизат във връзка с липопротеидните външни мембрани на клетките и ги разрушават. Това от своя страна води до напрежение на възстановителните и коригиращи грешките процеси, а от там и до по-висок риск от образуване на туморни процеси. Не трябва да се пропуска и фактът, че някои от клетките, например на нервната система нямат възможност да се делят. С други думи казано, количеството на нервните клетки през целия живот на човека само намалява. Това намаляване на мозъчното вещество е в основата и на умствените и двигателните проблеми, които се срещат у възрастните и особено в страни с ниска култура на живот. Нарушаването на възстановяването на някои клетки води също и до други нетуморни заболявания, които могат да станат причина за инвалидизирането, а в по-тежки случаи и до загиването на организма. Става въпрос за увреждането на покриващите вътрешната повърхност на съдовете ендотелни клетки. Тяхното увреждане лесно може да наруши кръвотока. В мястото на повредата става натрупване на кръвосъсирващи вещества, което може да доведе до инфаркти и инсулти поради запушване на кръвоносни съдове.

Разглеждайки всички тези системи не може да не обърнем внимание на промените, които настъпват и в опорно-двигателния апарат. За жалост представата ни за болки в ставите при промяна на времето при възрастни хора е само бегла предства за лавината от процеси, които настъпват в механиката и хидравликата на тялото. Кои са водещите процеси, които до голяма степен определят качеството на живот в тази възраст. Най-генерализирано се засягат костите, които, особено при жените, са подложени на недостатъчтно отлагане на калций. Развива се остеопороза. От заболяването страдат и мъжете, но в по-малка степен и по-рядко. Поради намалената здравина на костите най-често настъпват тежки счупвания при незначителни травми. Особено опасни са компресионните фрактури на телата на прешлените, които могат да увредят гръбначния мозък. Те водят до залежаване на пациентите, до развиване на пневмонии и тромбо-емболични състояния, които често финализират със смърт. Друг съществен процес е промяната на състава на съединителната тъкан, която става по-слабо еластична, по-чуплива, по-лесно се къса. Причина за това е промяната на качествата на колагеновите и еластиновите влакна на съединителната тъкан, които полимеризират. Една от важните причини за промяна на тези влакна е окислението им от свободните радикали. Като се има предвид, че стените на кръвоносните съдове са изградени в голяма степен от съединителна тъкан става ясно защо втвърдяването им води до повишаване на кръвното налягане, а много често и до хеморагични инсулти и вътремозъчни кръвоизливи и хематоми, когато в резултат на повишеното налягане стената на съда се пука или просто се издува и се получава аневризма.

Стареенето на организма е сложен и недостатъчно изучен процес. Факт е обаче, че при едни хора настъпва по-бързо, а при други по-бавно. При някои умствените способности, психиката са съхранени до дълбока старост, а при други не.

Всяко едно наше действие, насочено срещу старостта удължава живота и радостта от него.

Пчелният прашец със своя балансиран състав от незаменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, микроелементи, витамини, хормоноподобни вещества, растежен фактор, антиоксидантна, имуностимулираща и афродизиачна активност може да бъде един лесен начин за повишаване на качеството на нашия живот независимо от възрастта.

Прашецът съдържа вещества, които действат профилактично и лечебно, подпомагат оздравителния процес на организма и укрепват резистентността на клетките, а с това и на органите, системите и целия организъм. Той се прилага с успех при лечение на множество заболявания като смущения от страна на простатата и се стигне до намаляване на повишеното тегло.

Съдържа инвертирана захар, която не ферментира в стомашно-чревния тракт. Така с успех може да се прилага при инфекциозни стомашно-чревни заболявания. Като естествен лубрикант води до подобряване на перисталтиката на червата, намалява запека и отделянето на газове.

Съдържанието на естрогеноподобни и андрогеноподобни хормони подобрява метаболизма и регенерацията на тъканите, действа благоприятно при остеопороза.

Приложение и дози

Прашецът може да се приема от здрави хора профилактично, а от болни при следните заболявания и състояния.

·        Анемии

·        Алергии

·        На апетита действа нормализиращо

·        Астма

·        Кръвообразуващо средство

·        Укрепва капилярите

·        Хронична умора, астения

·        Импотенция

·        Стерилитет

·        Целулит

·        Бъбречни смущения

·        Менопаузални смущения

·        Остеопороза

·        Заболявания на простатата

·        Язви

·        Множествена склероза

·        Повлиява положително продължителността на живот

·        Забавя стареенето на организма

При здрави хора

Дневната доза за възрастни е 15 – 20 грама изсушен прашец за срок от 1 до 3 месеца. Препоръчва се да се приема при смяната на сезоните – в есенно – зимния и пролетно – летния период.

Деца на възраст 3 – 5 години – 5 – 10 грама дневно

Деца на възраст 6 – 12 години 10 – 15 грама дневно

При болни хора

При възрастни една седмица се приемат по 30-40 грама. Поддържащата доза е 15-20 грама дневно.

При инцидентно приемане на прашец се препоръчва курсът да е минимум 6 седмици. Оптималният срок на приемане е 3 месеца.

Ако се приема продължително време след 6 седмици прием се прави 6 седмици прекъсване.

Външно приложение

В офталмологията

·        повишава визуалния капацитет

·        подобрява корнеоретиналната циркулация

·        херпетичен кератит

·        корнео-конюнктивални изгаряния

·        трофични язви на корнеята

·        хронични блефароконюнктивити, които са резистентни на друга терапия

·        очна хирургия

Кожни болести

·        кожна чупливост и различни наранявания

·        чупливи нокти

·        косопад

·        някои кожни заболявания /авитаминози/

Пикочо-полови болести

·        заболявания на простатата

·        в гинекологията като супозитории, овули

Вътрешно приложение

Сърдечно-съдови заболявания

·        исхемични болести на сърцето

o       сърдечна астма

o       стар миокарден инфаркт

o       хронична сърдечна недостатъчност

o       екстрасистолна аритмия

o       надкамерна пароксизмална тахиаритмия

o       хронична предсърдна фибрилация

o       ляв и десен бедрен блок

·        системна атеросклероза (церебрална и периферна)

·        систолна артериална хипертония

·        есенциална артериална хипертония

·        дислипидемия

o       високи нива на серумния холестерол

o       високи нива на серумните липиди

Стомашно-чревни заболявания

·        понижен апетит поради различни причини

·        запек

·        ентероколит

·        дивертикулоза, амебен колит, диария, хронични чревни инфекции

·      стомашна язва, гастрит, стомашно-чревни язви, птоза на стомаха, стеноза на хранопровода или пилора

·        ускорен пакаж на храната след резекции на стомаха, при фистули

·        гастроентерити, язвен колит, проктити, спастични колити

Заболявания на черния дроб

·        епидемичен хепатит във фаза на оздравяване

·        токсичен хепатит

·        хроничен хепатит (персисираща агресивна некроза)

·        хроничен хепатит с цироза

·        цироза на черния дроб

·        стеатоза