Дата: 29 Апр 2021
Историята на един бивш пушач – 20 години по-късно
Posted on April 29, 2021 by bhbpbg
Една новина ме накара да си спомня, че и аз бях пушач, но 20 години вече не съм и никога повече няма да бъда.
Ето едно добро намерение, което приветствам.
Администрацията на Байдън планира да предложи забрана на ментолови цигари
Допълнителен тласък да си припомня моята история и да я споделя с Вас е, че тези дни по телевизият, а след това и в Internet гледах филма “Вътрешен човек” – може да се каже “документален филм”.
А ето и моята история, описана на 28.09.2007
Сигурен съм, че тази история би могла да бъде спасителен пояс и за всеки настоящ пушач.
Историята на един бивш пушач
Отдавна трябваше да напиша това. Може да е от полза за всеки един. Започвам с категоричното твърдение, че НИКОГА няма да пуша. Как се стигна до това твърдо убеждение. Без лекарства. Без особен инат и воля. Трябваха ми към 20 години. Каква е хронологията на събитията.
Роден съм през 1960 г. Някъде към 1968-1969 намерих до оградата на училището изтървана пълна кутия с цигари – “Слънце”. Цигарите бяха без филтър, снежно бели, апетитни. Събрах ги бързо за да не ме види някой. Имах един съсед, младеж, който пушеше облегнат на прозореца на стаята си. Тайно му се възхищавах. Голям, силен. Исках по нещо да приличам на него. Намерените цигари свършиха работа. Всъщност не беше толкова праволинейно. Спомням си, че в един момент режех стари вестници и си свивах от тях цигари. Правих го 1 – 2 пъти подражавайки на възрастните пушачи. Свако ми, Кольо Бончев, ме спипа свит под една маса с димящи вестници в ръка. Каза ми строго, че така се започва. Беше прав. Не беше особено приятно в началото, но след това започнах да си купувам цигари. Както казват пушех от келешлък, особено когато се събирахме по различни поводи – рожденни дни, излети и др. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че доста от събитията бяха специално организирани от нас – учениците, за да можем да пушим без да има опасност от родителски санкции и забележки. Като ученик имах един особено щастлив и светъл период на непушене, в периода когато тренирах волейбол. Но няма да забравя треньорът ми по волейбол /Димо Белчев/, когото и до ден днешен много уважавам, как възседнал симсончето си караше след нас и пушеше небрежно цигарка. А ние бягахме за издръжливост. Завиждах ли му? Не зная, но ме впечатли. Лош пример. От авторитетен човек.
И така продължи без особени угризения до края на гимназиалното ми образование, като количествата изпушени цигари съответно се увеличаваше. В казармата, продължила 2 години около 1 година бях спрял пушенето. Не заради някакви съществени вътрешни мотиви, макар че имаше и такива. По-скоро заради усилената физическа активност, ежедневните 5 – 10 км кросове, физическа подготовка и всички останали мероприятия по “излизането на фасовете”, които бяха изключително полезни. Като “старо куче” гонката отслабна, а цигарите и келешлиците се увеличиха отново. Носталгията по цивилния живот увеличаваха силата и дълбочината на дърпанията на тютюневия дим. Нямаше някаква съществена полза. И видима вреда нямаше, но повечето от нас го правеха. Стадно чувство. Тук искам специално да благодаря на всичките ни учители, на директора на гимназията Йордан Парушев, лека му пръст, които правеха отчаяни опити да ни възпрат от този пагубен навик. В университета напрегнатите сесии, терзания преди изпити и др., студентски запивки и всякакви други форми на лична свобода и възмъжаване дадоха своя принос за увеличаване на количеството и качеството на допинга. Скъпи цигари се сменяха с “Беломор канал”, тютюн се тъпчеше в лули, пробваха се различни марки, пури, тънки цигарета. Експерименти. Особена полза и вреда /видима/ нямаше.
Изучавах физиология, патофизиология, патоанатомия, анатомия, биохимия и др. медицински дисциплини. Едва тук до съзнанието ми започна да достига ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПУШИ. Инерцията беше голяма. Пушехме. Започнах да си търся начин за измъкване от кашата. На няколко пъти успявах. Временно. Карах ски, бягах, играех тенис, плувах с часове. Установих, че ако не пуша половин ден мога с леко усилие да не пуша цял ден. След това си лягам и до сутринта са станали 24 часа. След това с още малко усилие не пуша 48 часа. После 72. След това не пуша цяла седмица. След това вече не ми се пуши особено. Междувременно спортувам. После пак започвам настървено да пуша. На приливи и отливи. Започвам работа като лекар. Нощни дежурства, разположения, напрежение. Повечето лекари пушат. Аз с тях. Пуша. Не съм убеден, че трябва или не трябва да го правя. Чета за специалност 6 месеца. Пуша. Вземам си блестящо изпита по детски болести. Пуша от радост. Изобщо намирам си поводи да отложа отказването. Оправдавам се пред себе си, че съм свободен и голям човек и мога да разполагам с тялото си както искам. Твърде егоистично. Защото ПУШЕНЕТО ВЛИЯЕ И НА НЕРОДЕНИТЕ ОЩЕ ДЕЦА, дори на незаченатите. Следват няколко тежки зими на прехода, минусови температури в операционните, пара над операционните рани, ампутации на измръзнали крайници, идея да се напише книга “Те можеше да живеят”. Пушенето продължава с настървение. Автоагресия. Стремеж към самоунищожение. Всички пушат яко. Директорът на болницата, председателят на Българския лекарски съюз, председателите на районните лекарски колегии. Аз пуша заедно с тях. Вече искам да се откажа. Не намирам повод да го правя. То е нещо като да имаш брада и мустаци и да се притесняваш да се избръснеш. Мисълта, как ще те гледат хората на другия ден. Много тъпо чувство. Комплексарско.
Решавам, че няма да пуша, а ще отделям парите за цигари и с тях ще си пускам тото или ще си купувам билети за лотарията. Все пак като бивш спортист по този начин хем ще подпомагам спорта, хем ще спра пушенето, хем може и да спечеля. Ефектът е временен. Няколко месеца помага и след това отново започвам плахо. “Извинете, може ли огънче!” Защото съм скрил от себе си или изхвърлил всички запалки и пепелници. “Може ли една цигара?” Но това е под достойнството ми и започвам да си купувам първо кутии, а след това и стекове за да мога с широка ръка да черпя безволевите и слаби пушачи, които не могат да се откажат, а искат. Полза нямам, видима вреда също. Междувременно следват житейски драми, развод, напускане на болницата, тежка катастрофа и пушене, пушене. Честно казано излизането от болницата и започването на нова работа малко ми просветли разсъдъка. На 40 години осъзнато видях как дърветата цъфтят на пролет, как птиците се събират на ята за да отлетят на юг, Върбишкия проход, Ришкия проход, Тервелската гора, Белград, Любляна, Истамбул…..Имах много контакти със здрави хора. Вече бях се отпуснал, не се борех да отказвам цигарите, дори ми беше приятно.
Събитието, което повлия окончателно на решението ми НИКОГА повече да не пуша беше един филм в две части, излъчен по Българска национална телевизия след атентатите от 11.09.2001 г. Филмите бяха за Тероризма на тютюневите монополи. /Tobacco wars 1, Tobacco wars 2, Tobacco wars 3/ А за това, че борбата с тях е тежка мога да съдя от простичкия факт, че тези филми бяха излъчени само веднъж, а би трябвало да се излъчват ежемесечно поне. Филмите бяха документални и описваха как се е водела пропагандната кампания за да се научат жените да пушат. Научили са се толкова добре, че дори надминават мъжете. Научно бе показан какъв е пагубният ефект от дима на тютюна. Че т.нар. филтър на цигарите има малка защитна роля и почти не предпазва пушачите. Че тютюневият дим влияе не само на нас, но и на генетичния материал, на сперматозоидите, яйцеклетките. Че нашето пагубно увлечение ще се плаща и от децата ни. Че по време на войни винаги е имало огромни средства, заделяни за цигари на войниците. 230000 семейни двойки в България страдат от безплодие. 1700 са родените недоносени през 2005 г. с устойчива тенденция към нарастване. Гледайки филма изгасих недопушена последната си цигара. Вече знаех. Няма да пуша НИКОГА повече. Няма да спонсорирам тютюневите компании. 15 години трябва да минат за да се освободи бившият пушач от всички вредни въздействия и рискове на цигарения дим.
Всеки ден виждам стотици млади мъже и жени, дори с детски колички в заведенията с цигара в ръка. Помислете за вашето и тяхното бъдеще, скъпи родители. Чували ли сте за SIDS? Страшно е. Така отказах и жена ми и няколко мои приятели и приятелки. Хора, които мислят не само за себе си, но и за децата си и за неродените си деца. Искам да откажа и Вас! Остава ми само надеждата, въпросният филм за Тероризма, който водят тютюновите монополи да се появи свободно на пазара, във всяка видиотека, във всяка книжарница, така че всички да видят за какъв тероризъм става въпрос. Нещата с атентатите от 11.09.2001 г. са несъпоставими, но жертвите, които взема ежегодно тютюневата мафия са стотици пъти повече. Ако бях гледал този филм преди 15 години днес щях да бъда чисто нов човек, изчистен от вредните вещества и без рискове от рак на белите дробове, рак на простатата, рак на дебелото черво, рак на млечната жлеза /среща се и при мъже/. Апелирам Министерството на здравеопазването на Република България да издири този филм и да го предостави на обществеността за информация. Надписът “Пушенето убива” на всяка кутия цигари не е достатъчен защото пушенето е най-разпространената наркомания. И още нещо. Има няколко големи заблуди по отношение на пушенето, упорито насаждани у потребителите от големите тютюневи компании. Първата от тях е, че пушене в умерени количества не е вредно, повишава работоспособността и ободрява. Втората е, че цигарите с филтри са безвредни. Третата, на която особено искам да фиксирам Вашето внимание е, че отказването от цигарите е трудно. Нищо подобно. Изобщо не е трудно. Това мнение е насаждано десетилетия в нас за да ни откажат да се отказваме. Откажете се от пушенето на цигари! Вие можете! Не е необходима воля или някакви особени вътрешни сили.
д-р Мирослав Балчев, Пловдив 28.09.2007
29.04.2021
Разбира се, моята история на ученик, а по-късно и на млад и зрял човек, попаднал в лапите на тютюневите монополи и успял да се измъкне от мрежите им е несъръзмерна с историята на Dr. Jeffrey Stephen Wigand, който е реална личност и е главният герой във филма Insider. Той е посветил остатъка от живота си на борбата срещу тютюнопушенето, особено срещу пушенето на младите хора. Учител на годината за 1996 год. в Кентъки, Основател и двигател на организация с нестопанска цел Smoke-Free Kids Inc , която работи, за да помогне на младите хора да решат да не употребяват тютюн.
Wigand site:https://www.tobaccofreekids.org
site:https://www.tobaccofreekids.org
Wigand Smoke-Free Kids – за намиране на данни за организацията в интернет
tobaccofreekids site:https://www.jeffreywigand.com/
http://www.jeffreywigand.com/TeachersGuideR4.pdf
