Дата: 24 Яну 2020
Тези дни попаднах на една, според мен, важна тема в https://www.bg-mamma.com/?topic=653399, където прочетох различни мнения.
Темата за храненето е древна, важна. Не случайно има наука за храненето, както впрочем има науки за всичко.
Понеже в ерата на дигиталните технологии всеки се изживява за автор и всеки има възможност да публикува всякакви бивалици и небивалици и аз като лекар ще кажа своето мнение по темата с уговорката, че това мнение няма претенции за меродавност, но че истината е някъде там.
Акцентирам вниманието върху вечерята. Защо е добре да не се вечеря. Обикновената практика е човек цял ден да хвърчи като финикиец по различни задачи, да хапва накрак, набързо или изобщо да не слага троха в устата си. Прибира се най-сетне вечер у дома и започва - салатка, ракийка, туршийка, мезенца/кюфтенца и т.н. Цвета на виното или вида на бирата при тази процедура са без особено значение.
Много хора умират в съня си. За тях казват, че едва ли не са щастливци. Защото пак някой някога някъде беше казал: "Не смъртта, умирането ме тревожи". Аз лично смятам, че щяха да са по-големи щастливци ако бяха поживели още. Животът е дар и то еднократен и трябва да бъде приеман с балгодарност. Защо умират в съня си. На тази тема може и са написани не един и два доктората. Но да погледнем конкретната причина от страна на начина на хранене.
Та значи, прибира се юнакът в къщи, гладен - две не вижда. Хапва и пийва стабилно и си ляга рано-рано /шоуто на Слави вече го няма, 24.01.2020/. Юнакът заспива юнашки сън, но стомахът му се събужда и започва едни процес, наречен храносмилане. Процесът е съпроводен със звуци - хъркане и пъркане и за всяко си има причина. Обикновено това са газови мехури, които се стремят да излязат навън по един или друг начин. Обработката на храната в стомаха продължава към 2 часа при наистина адски условия преди да напусне през нормалния изход - пилора и да отпраши към дуоденума, където обилно се гарнира с жлъчен сок, панкреатичен сок и да поеме по тънките и дебелите черва и т.н. Това за адската обработка в стомаха го казвам не случайно. Образно казано стомашният сок по време на хранене може да реже ламарина. Но в стомаха няма ламарина, а има особени клетки, които образуват стомашната лигавица и като плочки за баня защитават тъканите под тях. Ако юнакът обича и хапва люти чушки и пийва люта ракия положението става още по-напечено. Може и ряпа, чесън, черно пиперче, праз и пр. Дори на дяволите там ще им стане горещо. Още повече, че алкохолът повишава секрецията на стомашния сок, който реже ламарина и каквото му падне, където падне - дупка прави.
Има много деликатни места в човешкия организъм. Познаването и уважаването им би подобрило чувствително качеството на живот и продължителността на всеки един от нас. Едно от тези места е преходът на хранопровода към стомаха. Там е една клапа, която се нарича кардия. В норма тя не позволява връщане на "адски" киселото и лютиво и горчиво и тръпчиво и пр. стомашно съдържимо да се върне обратно към хранопровода. Но при юнака, както видяхме хапката и пийката са нормата. Преразтегляният хронечно стомах, претоварването му, преяждането водят до нарушаване на клапанния механизъм на кардията. Стомахът има доста яки мускули, които се мъчат да пробутат съдържимото към изхода - пилора и дуоденума /дванадесетопръстното черво/. В резултат на тази дейност, налягането в стомаха периодично се повишава от една страна. От друга страна полегналото положение на нашия герой водят до т.нар. гастро-езофагеален рефлукс, т.е. стомашна регургитация или казано по-просто стомашното съдържимо тръгва рязко нагоре към хранопровода, нещо като протуберанс, като вулканично изригване като по пътя си изгаря всичко. Юнакът усеща това като кисилини зад гръдната кост. И де да беше само това. Понякога изригването е толкова силно и обилно, че киселото стомашно съдържимо се връща в устната кухина а там, както може би знаете е началото и на дихателните пътища. Та, както вече казах, в съня си, юнакът усеща някакъв ански дискомфорт, тякаква пареща болка зад стернума / гръдната кост, после идса уж да се облегчи, като изпусне доколкото е възможно и доколкото осъзнава деликатно газовете, както той си мисли, но това се оказва пареща струя в устата. И преди да каже "М.... му! поема дъх, но вместо въздух в трахеята и бронхите нахлува кисела и пареща стомашна кашица и от това настъпва задушаване. Това е песимистичният вариант. Оптимистичният е - кашлица до посиняване, заричане, че повече няма да пие и да се напива, сълзотечение, саливация и чувство на пропадане в асансьорна шахта, студена пот и др. екстри.
На никого не го пожелавам.
И ако пълният глад вместо вечеря трудно може да се възприеме. Ако за някой чаша кисело мляко, ябълка или банан е добро решение, то при други това е печено пиле или хамбургер с каптофки. Все пак има едно златно правило - да не се прекалява. И човек след вечеря да се чувствма леко гладен. Храненето трябва да е бавно, за да имат време импулсите от рецепторите да достигнат до ядрата на хипоталамуса и да сигнализират за промяната в обстоятелствата.
Добро решение е и чаша горещ чай с малко мед, може и малко ром или нещо подобно и хубава книга в ръка /"Нещата" на Карбовски отпадат веднага, язък за хартията/. Защото има книги, които се четат преди храна, по време на храна, след храна и вместо храна.
Да не забравяме, че чувството за ситост е непознато на към 50% от хората на Земята. А за нас ще е здравословно да изпитваме малко чувство на глад.
